В Южна България се намират две от най-големите области за страната – Стара Загора и Пловдив. В първата от тях е село Габарево, което административно принадлежи към община Павел баня. Още от епохите на енеолита и неолита се установява, че по тези земи е имало следи от човешки живот, тоест стига се до първото заселване с хора. Голяма могила се намира в централната част на селото и именно тя служи за проучване от страна на археолози и изследователи. При направените край нея разкопки са открити различни сечива, между които шила, идоли и предмети. Те показват, че първоначално хората приемат регламента на първобитнообщинния строй. Император Антонин Пиус властва през 157-ма година и от неговото царуване е запазена в идеално състояние диплома с военен характер. Този документ посочва, че с покоряването на тракийските племена от страна на римляните, населеното място влиза в пределите на община Сирия. По-скоро това е провинция, а дипломата се намира в гърне.
Не бива обаче да се мисли, че дипломата край село Габарево е такава, каквато я познаваме в днешен вид. Това е плоча-надпис, а гърнето е пълно с парчета пепел и множество изгорели кости. След направените експертни анализи става ясно, че пепелта представлява останките от конник, живял по време на римляните. Освен това в околностите на селото има множество могили и стари къщи, които са още едно категорично доказателство за наличието на живот от дълго време. Местността Габарака е една от многото в Стара планина, а именно там е локализирано мястото според едно от многото предания. То се отнася за дълъг период назад във времето, като мястото е в източна посока от Габровница. Реката се намира срещу днешното село Скобелево, а името си селото получава от габър. Наблизо има цяла гора с този вид растение. По-късно при второто преместване на селото, турците започват да го наричат ак-баш. В превод това значи бяла глава, като и тук има предание. Счита се, че първият предложил човек селото да се премести бил възрастен мъж с изцяло побелели коси. Още с попадането под властта на империята, селото се превръща във военно – феодално място или тимар.
С такъв статут Габарево се вписва дълго време в османските регистри и документи на империята. През годините на петнадесети век тук има общо 49 къщи, а стопаните плащат общо 167 акчета данък. Тази конкретна статистика е за 1472-ра година. През 16-тото столетие пък немалка част от тукашните хора са обложени с възможно най-тежкия данък на империята – кръвния. Към днешна дата населението живее в отлични хармония и разбирателство, макар да е съставено от различни етнически групи. Едновременно обичащи родината си и съвременни хора, местните жители се стараят да запазят автентичния дух и чар на селото от стари времена и да осъвременят облика му. Вероятно това е една от причините многото туристи, които поне един път са избрали мястото като дестинация за своята почивка, да искат отново да се върнат по тези места. Христо Василев и Христо Несторов са родени тук, като единият е политик и министър, а другият се увлича по анархистките идеи.
